Патрон на училището

Кратка биография на Димитър Добрович

Димитър Добрович е роден в Сливен през 1816 г. в семейството на майстор абаджия и търговец. В периода 1833-1837 г. – Цариградски период, учи в Коручешменска гимназия. Избухналата чумна епидемия го принуждава да бяга. През Атинския период от своята биография – 1837-1948 г. – се записва в току-що откритата с указ на крал Отон I Кралска художествена школа (Политехнион), където взима първите си уроци по рисуване при френския художник Пиер Бонеро. След преструктурирането на школата в Художествена академия (1843-1848 г.), учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Получава престижни награди. Негови творби се откупуват, и днес 10 от тях, са в колекцията на Атинската пинакотека. Подписва се и е известен като Димитриос Домвриадис.

През Римския си период – 1848-1893 г., по препоръка на гръцките си професори заминава да продължи обучението си в Римската академия. Негови професори там са Томазо Минарди и Филипо Агрикола. Три месеца, от края на 1848 г. и началото на 1849 г., художникът се бие под знамената на Джузепе Гарибалди. Картините му (жанрови сцени и портрети) са повлияни от европейския романтизъм. Работи много копия. Изработва своя „елеофотографска” техника, която улеснява процеса на копирането. По-голямата част от творбите му от този период са подписани като Д. Добрович. Не прекъсва връзките си с Гърция. Посредник е в пренасянето на мозаичен материал за римските катедрали.

През януари 1893 г. се завръща в България и се установява в родния си град Сливен. На 2 юли 1893 г. се открива персоналната му изложба в София, в сградата на Народното събрание. През 1897 г. и 1898 г. участва в общите художествени изложби в София. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции. Днес те могат да бъдат видени в Националната художествена галерия в София и в Художествената галерия на град Сливен.

Димитър Добрович

2016 г. за година на Димитър Добрович - първият светски художник в България.

Днес отбелязваме  и 200 години от рождението на първия български художник с академично образование – Димитър Добрович.

Димитър Добрович – първият известен ни днес художник, чиито корени са в пределите на днешните български земи, скитникът от Сливен,  който ще пропътува стотици километри в странство – от Цариград през Атина , та до Рим, за да се завърне в освободената родина в заника на дните си, в родината,  в която ще поеме последната глътка въздух в самота – безродствен сред роднини, а навярно и огорчен, но и щастлив, че е донесъл в България късчета свидетелства за таланта си, който, ако не сега, след години, след столетия дори някой ще оцени.

„Представянето на Добрович дава възможност да се изследва началото на българското светско изкуство и да се види то в балкански и европейски контекст, да се осмисли като част от художествения процес в Европа през втората половина на XIX в.”, казва доц. д-р Ружа Маринска, председател на Организационния комитет на международната конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович  – живот и творчество”, която ще се проведе през ноември 2016 г.
„Животът и творчеството на Димитър Добрович имат отношение към три национални култури:

гръцката, където той получава художественото си образование,

италианската, където продължава образованието си и където минава почти целият му път на художник,

и българската, където се завръща във вече освободеното си отечество и показва създадените през годините творби, като прави щедро дарение на държавата и на родния си град Сливен.”
Подробностите за живота на Димитър Добрович са оскъдни, но творчеството му е достатъчно красноречиво доказателство за европейските измерения на неговата необикновена личност. Неслучайно  екипът на център „Българо-европейски културни диалози” обяви 2016 г. за Година на Димитър Добрович – първият светски художник в България.
Пред паметта  на човека, който дарява спечеленото с честен труд  за каузата на българското  духовно пробуждане, заставаме с мисълта за вечност и безсмъртие. Малцина са личностите, които, независимо от времето, се взират в бъдещето. Днешният тържествен ден на Национална художествена гимназия е поредната стъпка в изпълнението на мечтите на далечния наш  предшественик. Вече 35 г. и ние носим с гордост името на този изтъкнат професионалист, европеец и родолюбец.